Допреди няколко години въпросът „да купим ли робот“ в български цех имаше лесен отговор: не излиза. Машината струваше колкото годишния оборот, а възвръщаемостта се връзваше само при западни заплати. Днес този отговор не важи. Теодор Георгиев, инженер, който работи по автоматизация за големи автомобилни концерни и разработва системи за управление на роботи, казва в петия епизод на подкаста Hills of Business, че цената на робота вече е паднала до три-четири български заплати. И че истинският дефицит се е преместил другаде.

Тук четем разговора му с Димитър Димитров през очите на фирма, която обмисля инвестиция в автоматизация и се чуди дали, кога и как да я финансира.

Защо сметката не излизаше

Георгиев описва бариерата, която дълго спираше българските производители:

„Доскоро беше това, че понеже нямаме собствени програми за развой на роботи, беше много скъпо. Просто западните решения бяха много скъпи. Самите машини са много скъпи и това по някакъв начин не можеше да се върже с възвръщаемостта в нашата икономическа среда.“

Това е ключовото уточнение. Проблемът не е бил, че роботите не работят, а че формулата „цена на машината срещу спестени заплати“ при български заплати дава срок на изплащане, който никой инвеститор не приема.

Новата цена

После формулата се променя от другата страна:

„В момента вече китайците достигнаха такова развитие на машиностроенето, че роботите започнаха да достигат цени, които са примерно три-четири заплати български, което вече осмисля супер много роботизирането. А тука няколко фирми в България също достигнаха тези цени след развойната дейност, която имаха и в която вложиха доста.“

Робот за цената на три-четири месечни заплати се изплаща за по-малко от половин година дори само чрез спестен труд. Ако добавим по-малко брак и по-стабилно качество, срокът става още по-кратък. Това вече не е инвестиция, за която трябва да се убеждава банка. Това е сметка, която всеки собственик може да направи на лист хартия.

От финансов проблем към кадрови

Най-важното изречение в разговора е следното:

„Вече всъщност всичките проблеми, които имаше от гледна точка на финансиране, вече ги няма. Вече сме на етап, в който ни липсва работната ръка.“

Това обръща логиката на инвестицията. Доскоро роботът се купуваше, за да замени работник и да спести заплата. Днес се купува, защото работник няма. Георгиев дава пример от университетите: преди години за осемдесет места в инженерните специалности са кандидатствали по пет хиляди момичета и пет хиляди момчета. Сега не могат да запълнят бройките.

„Те в момента не могат да намерят 40 момичета и 40 момчета, които да запишат това нещо.“

Когато специалистите са толкова малко, фирмата не може да си позволи да ги използва за монотонна работа. Георгиев описва какво виждат ръководителите в заводите: ако товарят специалистите с тежки, повтарящи се задачи, „самите хора нямат желание вече да работят в тая сфера, защото ги използват като общи работници, а не като специалисти“. Роботизираната клетка в този случай не заменя човека. Тя го задържа.

Демографията като аргумент

На въпроса дали България може да стане индустриален център, Георгиев отговаря без колебание: „Ние нямаме друг избор.“ Първата причина е демографската картина. Втората е, че след двайсет и пет години, в които младите избираха чужбина, според неговите наблюдения много от тях вече са я обиколили и започват да мислят за връщане и за инвестиции тук. И двете водят до едно и също: търсенето на автоматизация расте, защото хората са малко, а желаещите да инвестират стават повече.

За кандидат по програма за производствени инвестиции това е силен аргумент в обосновката. Не „искаме да сме модерни“, а „не можем да намерим хора за тази операция и машината е единственият начин да запазим производството“.

Къде е възвръщаемостта

Георгиев изброява три източника на ефект, които трябва да влязат в сметката.

Първо, бракът. „Да имаш по-малко брак реално погледнато“ е най-прякото спестяване, защото бракуваната продукция е загубен материал, загубено машинно време и загубен срок.

Второ, повтаряемостта. Роботът прави едно и също движение по един и същ начин, което означава стабилно качество и по-малко рекламации.

Трето, задържането на специалистите. Това е най-трудно за измерване и най-скъпо, ако се пропусне. Всеки напуснал квалифициран работник струва месеци търсене и обучение на нов, ако изобщо бъде намерен.

За сравнение Георгиев припомня, че още в доклад от 1975 г. анализаторите са изчислявали, че роботизацията вдига производителността с 400%. Днешните сметки са по-скромни, но посоката е същата.

Кой трябва да инвестира сега

От разговора могат да се изведат няколко профила, за които моментът е подходящ.

Цехове, в които една и съща операция се повтаря хиляди пъти и в момента се върши от хора, които фирмата трудно задържа. Там роботизираната клетка решава едновременно проблема с качеството и с текучеството.

Фирми, които работят на ишлеме за западни клиенти. Георгиев отбелязва, че голяма част от българското производство е „спомагателно, периферно и за Германия насочено“. Такива клиенти изискват стабилно качество и срокове, а автоматизацията е най-прекият начин да бъдат гарантирани.

Семейни фирми на прага на смяна на поколенията. Второто поколение, по думите на Димитров, идва с друго мислене и е естественият двигател на модернизацията.

Кой да изчака? Този, който още не знае коя операция иска да автоматизира. Роботът решава конкретен проблем. Купен без ясна задача, той става скъпа машина в ъгъла на халето.

Как се финансира

Инвестиция в роботизирана клетка или друга производствена автоматизация е типичен допустим разход по програмите за конкурентоспособност и иновации на малки и средни предприятия. Важни са три неща, които следват пряко от разговора.

Обосновката трябва да стъпва на реален проблем: липса на хора за конкретна операция, висок процент брак, изисквания на клиент. Числата от Георгиев дават рамката, но във вашия проект трябва да са вашите числа.

Сметката за възвръщаемост трябва да включва и трите ефекта, не само спестените заплати. Оценителите четат десетки проекти, в които роботът „ще замени двама работници“. Проект, в който роботът намалява брака с измерим процент и освобождава специалист за контрол на качеството, звучи различно.

И накрая, срокът. Георгиев казва, че предстои „свръхроботизиране“ и че планът, описан още през 1975 г., „пак почва да се сбъдва, обаче с едни 25 години закъснение“. Фирмите, които инвестират в началото на вълната, ще имат предимство пред тези, които я чакат да отмине.

Целият разговор с Теодор Георгиев, включително за историята на българската роботика и за това какво да учат младите, е в петия епизод на Hills of Business.