Има проекти, които не се провалят на оценка. Провалят се по-рано, в главата на собственика, в момента, в който той си представи как някой идва на проверка и започва да брои. В третия епизод на подкаста Hills of Business психологът Петър Петров разказва точно такава история. Негов клиент подготвил проект, после се отказал от финансирането и направил всичко със собствени пари. Причината не била в бизнес плана. Била в болтовете — и в това как си представял отчитане по европроект.
Историята е кратка, но показва нещо важно за всеки, който обмисля кандидатстване. Отчитането по европроект плаши повече хора, отколкото самото кандидатстване, и в повечето случаи ги плаши не това, което пише в правилата, а това, което си представят, че пише.
Случаят: строителен магазин и хиляда болта в килограм
По разказа на Петров проектът бил за строителен магазин: парцел от около два декара, на който да се съхраняват строителни материали, палети с тухли, цимент и всичко останало. При кандидатстването от клиента поискали да опише всичко подробно. Тук дошъл проблемът, който той обяснил така:
„Болчета и гайки ние не ги купуваме на бройка, ние ги купуваме на килограм.“
В един килограм по думите му има между 1000 и 1020 болта. В проекта обаче те трябвало да се водят на бройка, а отчети да се подават на всеки три месеца. Клиентът си представил какво следва: някой идва, брои болтовете, намира разлика и налага санкция. Петров го нарича непреодолим страх. Човекът се отказал и финансирал магазина сам.
Заслужава си да се каже какво не знаем. Случаят е разказан от трето лице и нямаме документите по него. Не знаем по коя процедура е бил проектът, какво точно са изисквали условията и дали болтовете изобщо са били допустим разход. Затова тук не оценяваме конкретното решение. Интересен е механизмът, по който една неяснота се превръща в отказ.
Как една мерна единица се превръща в отказ
Страхът на клиента има логика. Той познава бизнеса си и знае, че в него дребният крепеж се мери на кантар. Вижда изискване, което противоречи на начина, по който работи, и прави извода, че системата е несъвместима с реалността. Оттам въображението довършва картината с най-лошия възможен сценарий.
Веригата има три звена и всяко от тях е предположение:
- че мерната единица е наложена отвън и не може да се промени;
- че проверката ще се състои във физическо броене на всяка бройка;
- че всяко разминаване води до санкция.
Нито едно от трите не е проверено. Взети заедно, те звучат като факт. Така работи страхът от непозната процедура: празнините в информацията се запълват не с неутрални допускания, а с най-неприятните. Сметката на този отказ е конкретна. Инвестицията е направена изцяло със собствени средства, а трудът по подготовката на проекта е изгубен.
Отчитане по европроект: какво обикновено включва
Конкретните изисквания са различни за всяка процедура и се четат в нейните условия за кандидатстване и за изпълнение, както и в договора за безвъзмездна помощ. Общата логика обаче е сходна и е по-прозаична от картината с броенето.
- Отчитате се спрямо собствения си бюджет. Мерилото е онова, което сами сте заложили и което е одобрено: какви разходи, в какви количества и на каква стойност.
- Разходите се доказват с документи. Обичайният набор е договор с доставчика, фактура, документ за плащане и протокол за приемане на доставеното.
- Отчетите са по график. Периодичността е записана в договора и е известна от първия ден. Тримесечният отчет от историята не е изненада, а дата в календара.
- Проверките на място имат предмет. Те установяват дали закупеното съществува, дали отговаря на документите и дали се ползва по предназначение.
- Промените се заявяват предварително. Проблемите обикновено идват не от самата промяна, а от това, че е направена без съгласуване.
Това е административна работа и тя не е малко. Но е работа по правила, които могат да се прочетат преди подписването, а не лотария, в която някой идва и решава на място какво да брои.
Въпросът, който е трябвало да се зададе по-рано
В историята с болтовете конфликтът е между начина, по който бизнесът купува, и начина, по който разходът е описан. Такъв конфликт се решава на етапа на бюджета, не на етапа на отчета. Ако един разход е описан по начин, по който не можете да го докажете, моментът да го кажете е преди подаването.
Ето въпросите, които си струва да зададете, преди да се откажете от проект заради отчитането:
- Кой определя мерната единица за този разход и може ли тя да следва офертата на доставчика?
- Допустим ли е изобщо този вид разход по процедурата, или спорът е излишен?
- С какви документи се доказва доставката и има ли ги доставчикът в обичайната си практика?
- Какво точно се проверява при посещение на място за разходи от този тип?
- Какво се случва при малки отклонения и по какъв ред се иска промяна?
Отговорите може да не са удобни. Възможно е разходът наистина да не е подходящ за проекта и да е по-разумно да го извадите от бюджета и да го платите сами. Това обаче е решение за един ред от бюджета, а не за целия проект. Разликата между двете решения може да е цялото финансиране.
Има и практична страна, която се пропуска. Мерната единица в бюджета не е дребен технически детайл. От нея зависи какво ще пише във фактурата, какво ще се приеме с протокол и какво ще може да бъде показано при проверка. Затова бюджетът се пише заедно с човека, който реално купува стоката, а не само от този, който попълва формуляра. Десет минути разговор със собствения ви снабдител в началото спестяват месеци неудобство по-късно.
Вторият страх: „това не е за нас“
Водещият на подкаста Димитър Димитров описва друг вид отказ, който се случва още по-рано. Според него има немалко хора, които при споменаването на финансиране отговарят, че са малка фирма и това не е за тях.
„Те въобще не могат да си представят, че могат да влязат в някаква програма просто защото могат.“
По думите му тези хора сами са си затворили вратата. Той дава и обратния пример от собствената си фирма. След първия проект, в който са участвали като изпълнител, мисленето му се е променило и оттогава разглежда всяка нова програма с въпроса дали могат да се включат.
Интересно е, че и Петров признава в разговора, че никога не е участвал в такива проекти, както и много от хората, с които работи. Двата страха имат общ корен. И в двата случая човек не оценява процедурата, а представата си за нея, събрана от чужди разкази. Първият изпълнен проект променя това, защото заменя представата с опит. До него обаче трябва да се стигне.
Информацията маха страха
Изводът на Петров от историята с магазина е кратък и е казан от позицията на психолог, не на консултант:
„Колкото повече се разясняват правилата и хората имат информация, толкова по-адекватно решение биха взели.“
Забележете какво не казва. Не казва, че клиентът е сгрешил, като се е отказал. Казва, че решението е взето без достатъчно информация. Адекватното решение може да бъде и отказ, стига да е отказ от реалните изисквания, а не от въображаемите.
Информацията има четири източника и всеки дава различно нещо:
- Условията за изпълнение. Повечето кандидати четат само условията за кандидатстване. Отчитането е описано в другия документ и в проекта на договор.
- Въпросите и отговорите по процедурата. Докато приемът е отворен, кандидатите могат да задават писмени въпроси и отговорите се публикуват. Въпрос като „може ли крепежът да се опише в килограми“ е точно за там.
- Фирма, която вече е изпълнила подобен проект. Тя знае как изглежда проверката в действителност и колко време отнема един отчет.
- Консултант. Работата му е да преведе правилата на езика на вашия бизнес и да види несъответствията, преди да са станали проблем.
Редът, в който ги ползвате, също има значение. Документите казват какво се изисква. Опитът на друга фирма показва как изглежда то на практика. Консултантът свързва двете с вашия конкретен случай. Ако започнете от разказите на познати и прескочите документите, получавате точно онова, което е спряло собственика на магазина: чужд страх, приет за правило.
Когато отказът е правилното решение
Няма да е честно да се твърди, че отчитането е формалност. Не е. Изисква ред в документите, човек, който отговаря за тях, и дисциплина през целия период на изпълнение, а често и след него. Има фирми, за които това е непосилно, и проекти, при които сумата не оправдава усилието.
Разумният отказ обаче изглежда различно от уплашения. Той идва след прочетени условия, зададени въпроси и направена сметка: колко часа административна работа срещу каква сума. Уплашеният отказ идва след едно изречение в насоките, което е прозвучало заплашително, или след история на познат.
Ако в момента обмисляте проект и нещо в отчитането ви притеснява, напишете го като конкретен въпрос. Не „ще ме проверяват ли“, а „как се доказва разход от този вид“. На конкретния въпрос има конкретен отговор. Страхът от броенето на болтовете съществува само докато никой не е попитал дали изобщо ще се броят.
Източник
Епизод 3: Как мислят богатите хора — разговор на Димитър Димитров с психолога Петър Петров в подкаста на Hills of Business.